BG PORTALS

Като малък мечтаех да стана летец като баща ми. Той казваше “Това да летиш, е нещо особено; на летците някак си душите им са по-високо…”

**********************************************************

Войната обявена през 1943 г. от Царство България на САЩ , Англия и др. страни от Съюзническите сили беше една истинска трагедия за страната. София и много други български градове и села бяха подложени на въздушни удари. В резултат бяха атакувани 187 населени места и върху тях изсипани 45000 експлозивни и запалителни бомби. Убити са 4208 души, а ранени 4744, повредени и разрушени са около 12 000 сгради и жилища.

Общо са нанесени щети за 24 милиарда долара.

Като “черни” ще останат за софиянци датите 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември 1943, 10 януари,16,24 и 30 март и 17 април , когато тежките бомбардировачи Б-17 и Б-24 /летящи крепости/ почти напълно сринаха центъра на града.

Тези въздушни удари,познати като операция “Тайдал уейв” /Приливна вълна/ на Съюзните ВВС са насочени срещу страните от Оста в този район. Общият регистриран брой за годините 1943 и 1944 на извършените чужди полети над наша територия е 23,000. Обаче усилията на ВВС на САЩ и Англия да принудят Царство България да напусне Оста, което е стратегическата им задача, остават напразни.  Българските летци-изтребители, макар и малко на брой, са смели, добре обучени и летят с германски самолети Месершмит-Бф 109, които имат отлични бойни качества.  Те водят неравни боеве в небето над София и над югозападната територия на страната. Най-добрите сред тях са поручик С. Стоянов, капитан Ч. Топлодолски,поручиците Бочев, Цветков, Дамев и др. Общо 19 от летците загиват в тези боеве, но противника загубва 147 самолета и десетки пилоти, а 329 членове на екипажите на противника са пленени и закарани в Шуменския затвор за военнопленници.

По-късно, някои от тях като лейтенант Джон Маклендън , Едуард Тинкер и др. ще си спомнят и ще разказват за ожесточения начин,по който са се били с тях българските летци, като че ли са защитавали най-голямата светиня на света.

Поразяващ пример за духа на българския летец дават двама български пилоти -”живи торпили” които извършват тарани /камикадзе/в небето над София. Японците по-късно следват примера на българите.

Първият таран е на 20 декември 1943. Поручик Димитър Списаревски , след като първо е свалил един бомбардировач Б-17 с ярост и с пълна газ налита върху друг, промушва го до разцепване и след експлозията загива сред падащите от 7000 метра височина парчета на двата самолета. Един от останалите живи американци след този подвиг на българина е сержант Роберт Ренар , който пада надолу след сблъсъка, изпаднал в безсъзнание и държейки своята бордна картечница, но оцелява, тъй като парашута му се е отворил автоматично.Той ще казва по-късно в пленническия лагер в Шумен пред тамошните български офицери “Удара на вашите летци бе много лют”. Радио Лондон ще каже за подвига на Списаревски с ирония, че българите нямат достатъчно самолети за да правят тарани….!

Вторият таран е извършен от поручик Бончев на 17.04.1944 когато той удря и сваля друг Б-17 , но остава по чудо жив.

Летеца с най-много успехи в тези битки-15 въздушни победи по точковата система  е поручик Стоян Стоянов.