BG PORTALS

Убитата съвест на България

Написано от Велислав РАДЕВ

Навършват се 30 години от смъртта на Георги Марков – един от малцината открити критици на българския комунизъм, писател, глас в ефира, журналист от българската секция на Би Би Си…На 7 септември 1978 година, на моста “Ватерло”, недалеч от Буш Хаус и работното му място в Световните Служби на Би Би Си. Георги Марков е ударен в бедрото от мъж, с чадър в ръка. Непознатият се извинява и се отдалечава. Марков по-късно ще каже на лекари, че човекът говорел английски с чужд акцент. Той си спомня остра болка на мястото, където го удря непознатият.
Същата вечер Марков развива висока температура и е приет в болница, където умира три дни по-късно, на 49-годишна възраст. По настояване на британската полиция се провежда пълна аутопсия. В тялото на Георги Марков, точно там, където той посочва на своя приятел и колега, че го е ударил непознат, патоанатомите откриват миниатюрна метална сачма. В нея те намират следи от високотоксичната отрова рицин

В България през 1960-те години Георги Марков е награждаван и любим писател; сборниците разкази и новели “Портретът на моя двойник” (1966) и “Жените на Варшава” (1968) се разграбват и и до днес са антикварна рядкост. Славата му носи привилеговиран живот; той опознава отблизо редица комунистически водачи, включително и Тодор Живков.

След 1968 година и потушаването на “Пражката пролет”, Георги Марков все по-открито застава срещу системата. Книгите му започват да бъдат спирани от печат, и през 1969, тъкмо когато пиесата му “Аз бях той” е спряна, Георги Марков напуска страната.

Първо заминава за Италия, където по това време живее брат му, Никола, а през 1971 година пристига във Великобритания и започва работа в Българската редакция на Би Би Си. През 1974 година неговата пиеса “Архангел Михаил” — първата му след пристигането му в Англия — печели награда на Единбургския фестивал. За него това е първи пробив като творец на Запад.

От 1975 до 1978 Георги Марков работи върху анализите си на живота в комунистическа България. Неговите “Задочни репортажи за България” се излъчват седмично от Мюнхен по Радио “Свободна Европа”. Съдържащата се в тях критика към българските комунисти и лично към Тодор Живков, превръщат Георги Марков в един от ненавижданите врагове на режима. 7 септември 1978 , денят в който е атакуван Георги Марков, е рожденият ден на Тодор Живков.

Досега никой не е бил подведен под отговорност за убийството на Георги Марков. Според документи в архивите на българските служби за сигурност, Георги Марков е убит от агент с кодово наименование “Пикадили”: роденият в Италия датски гражданин, с името Франческо Гулино. В класически стил на подмолните методи от “Студената война”, през 1970 година Гулино е арестуван от българските митничари, пренасяйки наркотици. Скоро в замяна на свободата си той започва да работи за българските тайни служби като агент на Първо главно управление на ДС, разузнаването.

Неговите работодатели скоро го “извеждат” в Дания под прикритието на търговец на антикварни предмети. С колата си-фургон с австрийска регистрация той свободно прекосява границите между Изтока и Запада.
В личния му картон, в графата “Начин на живот”, водещият му офицер от Държавна сигурност отбелязва : “Възможност да пътува много”.

Непосредствено преди убийството на Георги Марков, Франческо Гулино има рядка среща ” лице в лице” с шефа на Първо главно управление на ДС, разузнаването, генерал Васил Коцев. Скоро след смъртта на Марков Гулино се завръща в България, за да получи медал, с който е награден.

Разсекретените български документи дават подробности за обучението и финансирането на агент “Пикадили” и за тясното сътрудничество по убийството на Георги Марков между българските тайни служби и КГБ в Москва.

През февруари 1993 Франческо Гулино е разпитван в Копенхаген от британски и датски детективи. Той признава, че се е занимавал със шпионаж, но отрича да е имал каквото и да е участие в убийството на Георги Марков. Гулино е освободен, и осъзнавайки положението си, припряно напуска Дания. Няколко месеца по-късно, през лятото на 1993-та той дава кратко интервю на Радио “Свободна Европа”, по телефона от неуточнено място, по всяка вероятност, в Унгария.

Местонахождението на Франческо Гулино в момента остава неизвестно за обществеността. Следствието във Великобритания – където е извършено престъплението — ще продължи, до разрешаването на случая.

В днешна България “Задочните репортажи…” на Георги Марков все още не са включени в нито една учебна програма.

* Велислав Радев напуска нелегално България през 1985 г. и работи дълги години като редактор и продуцент в българската, руската и световната служба на БиБиСи. Живее в Лондон.

Два нови видеоклипа, съдържащи непубликувани архивни звукозаписи на Георги Марков са публикувани току що в YouTube:

http://uk.youtube.com/watch?v=i7yYqnUqheQ

http://uk.youtube.com/watch?v=czZwkVIF2hQ

Assassinated Bulgarian, BBC journalist, Bulgarian journalist, death by poisoning, Free Europe, Georgi Ivanov Markov, Georgi Markov, novelist, writer